Кристофър Джон Нийл е последният англичанин, преподавал на нашия
випуск – до 11-ти клас. Той очевидно беше учител професионалист, не само
по английски, но и по английска литература. Спомням си, че един от
първите негови уроци в нашия "А" беше впечатляващ. Веднага щом
влезе в класната стая застана пред черната дъска, взе тебешира и написа
с големи букви: Lord Bayron – Champion of Democracy! Последва един
прекрасен разказ за живота и творчеството на Байрон.
Нийл предизвика
първоначално фурор в гимназията не толкова със собственото си появяване,
а със съпругата си Джоузефин. Те бяха младоженци – оженили се буквално
преди мисията на Нийл в Пловдив. Джо в нашите представи беше направо
неземна красавица. Тя беше почти връстничка на нашите първокурсници,
но...силно се отличаваше от нашите хубавици в училищни престилки.
Миньонче с руса къдрава коса, стройно тяло, къси полички и невероятно
лъчезарно излъчване. Обличаше се спортно, носеше невиждани у нас кецове
и т.н. Когато говореше сякаш чуруликаше! Джон беше със сламено руса
коса, леко олисял, винаги сресан на път и с розовеещо лице.
Младото
семейство ни придружаваше при всички екскурзии извън гимназията. Помня
когато ходихме на Оборище, как момчетата се разделихме на две групи –
едната забаламосваше Джон в началото на колоната, а другата – изоставаше
нарочно назад заедно с Джоузефин и се радваше на близостта с нея. Едва
ли не всеки се опитваше да се докосне до нея. След това следваше смяна
на местата на групите.
Джон Нийл преподаваше много увлекателно.
Говореше един по-особен английски, напевно и сякаш гълташе някои от
буквите. Неотдавна съученици от випуска след нас споделиха, че за кратко
Нийл замествал някой от техните англичани, и те почти нищо не му
разбирали!
Един ден Нийл влезе в класната стая доста зачервен. Щяхме
да правим контролно по литература. Той съобщи някак си смутено, че
директорът Любен Христов го предупредил, че по време на такива контролни
учениците преписвали... Нийл даже не може да намери точната дума за
това, явно толкова много е бил изненадан. След тези думи Джон заяви уж
строго: Ако хвана някого да прави такова нещо, веднага ще го изгоня от
клас! След това той седна на учителското бюро, на което постави голямата
си кожена чанта и сви главата си зад нея. Така стоя до края на
контролното.
А че преписвахме, не беше тайна за никого. Особено при
Нийл това изобщо не беше трудно. Аз лично си бях избрал система за
преписване, условно наречена „пантоф“. Слагах в пантофите си
(задължителни през целя ден на територията на учебните помещения)
текстове, които не ми се учеха на наизуст (например монолога на Хамлет
To be or not to be). И без големи усилия и без да навеждам много глава,
изнасях крака си малко встрани от чина и го изваждах от пантофа – така
спокойно си четях каквото ми трябва. Истината е, че аз почти винаги
стоях на последния чин, което помагаше за тази операция.
Румен
Даскалов, с когото стояхме на един чин, пък си беше избрал системата
„маншет“. Той от предния ден си написваше върху маншетите на ризата си
нещата, които ще му трябват и спокойно си преписваше от тях.
Със
семейство Нийл (The Neals) и до ден днешен поддържаме връзки. Те живеят
в Швейцария, където Кристофър Джон Нийл в момента е вицепрезидент на
престижен международен колеж.
Всяка година (обикновено през лятото)
те идват в България за 2 седмици. Нашите съученици Благо и Бебо (Бог да
го прости!) имат туристическа фирма и им организират обиколка из
България. Задължително определяме една вечер по време на престоя им и се
срещаме на маса в София. Обикновено се събираме по 10-15 души и стават
много мили разговори, спомени и т.н.
И двамата харесват много българската ракия – гроздова. Джон обикновено
контролира Джо да не прекалява и нежно й прави забележки. The Neals
нямат деца. Споделят че домът им в Швейцария е един малък музей с вещи
от България. Винаги по мейла ни честитят Баба Марта!
На една от
срещите ни в София Джоузефин разказа много интересна история от техния
престой в Пловдив. Гимназията беше уредила малки апартаментчета за
учителите англичани в един жилищен блок в района на стадион „Девети
септември“.
Семейство Нийл деляло един апартамент
(две стаи, кухня и баня с тоалетна) с шефа на духовата музика Бораджиев.
Всеки имал по една стая и обща кухня. Джо разказа, че истински ужас за
нея били дните по време на Пловдивския панаир. Тогава цялата рода на
Бораджиев се изсипвала от селата и се настанявала из апартамента.
Неговата стая била препълнена, а често хора спели на дюшеци в коридора.
Джо сподели, че било невъзможно през тези дни да ходи до тоалетната,
защото щяла да настъпи някой роднина на Бораджиев.
Семейство
Нийл пазят изключително добри и мили спомени от България и Гимназията.
Те бяха в Пловдив и на 50-годишния юбилей от създаването й.
Миналата година те бяха наши гости и на юбилея на нашия випуск – 50
години от постъпването в Гимназията. Празнувахме в прекрасна обстановка
в Стария град на Пловдив. Прилагам една снимка от това тържество, на
която се виждат Джон и Джоузефин. Ще ги познаете безпогрешно.
Сигурно
и тази година ще дойдат за 55-годишния юбилей на Гимназията.
Вечеслав Тунев (известен още като Венци, Венката и Веню) от
Пети випуск (1962-67), 2013 г.