Като стана дума за Бораджиев в предишния текст, веднага се сещам за
Джил Джезърт, която се омъжи за него. Писах вече подробно за нея в
материала за първата голяма театрална постановка в гимназията -
„Венецианският търговец“ от Шекспир. Сега си спомням една любопитна
история от нейната преподавателска дейност по история.
Всяка есен в
началото на новата учебна година се извършваше много строга проверка за
спретнатия вид на учениците. Често връщаха например ученици да се
подстрижат. В знак на протест няколко души от нашия випуск взеха, че си
обръснаха главите – това беше нещо уникално в онези години. Един от тях
беше отишъл на бръснар, а другите сами си бръснеха главите. Естествено
имаше порязвания.
Джил Джезърт категорично отказваше да влезе в клас,
в който имаше хора с бръснати глави. Смяташе, че те имат въшки или са
нещо болни. В крайно сметка се постигна компромисно решение – бръснатите
глави бяха освободени от часовете на Джезърт. Много от нас им завиждахме
тогава!
Вечеслав Тунев (известен още като Венци, Венката и Веню) от Пети випуск (1962-67), 2013 г.