Друга култова личност от британците беше Брус Ърнест Елиът, който ако
не се лъжа беше шотландец. Висок и добре сложен, с чуплива червеникава
коса и с рижава брада. Може би е бил на около 28-30 годишен. На нашия
випуск той преподаваше химия. Спомням си, че в понеделник първият час за
нашия осми „А“ клас беше химия. Класната ни стая тогава беше до
директорския вход на гимназията. От там влизаха и излизаха и учителите.
Елиът си нямаше тефтерче (както другите учители), в което да записва
кого и кога е изпитвал, и каква оценка му е писал. Той разчиташе на
бележките нанесени в дневника. Спомням си, че с дни тренирахме да пишем
шестица наобратно. Тоест сядаш на първия чин, придърпваш дневника без да
го обръщаш, намираш името си и си пишеш една шестица. Това ставаше в
миговете, в които Елиът се движеше из стаята или гледаше със зареян
поглeд нанякъде. Изобщо неговият понеделнишки махмурлук докара много
шестици на класа!
Шотландецът ни научи на един
по-друг английски. Той например казваше „станд уп“ или пък говореше за
„ругби“,, което той много обичаше.
Елиът въведе и една нова оценка,
която вписваше в бележниците ни - very good indeed, нещо което вероятно
отговаряше на 5+.
Иначе изобщо не беше трудно да бъдеш отличник по
химия при Елиът. Обикновено той първо задаваше въпрос: Какъв ни е урокът
за днес. Някой вдига ръка и казва, например: Метали и тяхното
окисляване. Браво, отличен, казваше Елиът и с това приключваше
изпитването. Така се изреждаха и други въпроси от рода на: Каква е първа
точка от урока ни. Пак кратък отговор, и отново шестица.
В резултат на това „учене“ на химията при Елиът, когато станахме в 10-ти
клас започнахме да учим предмета на български. Преподавателката –
другарката Лискова, се хвана за главата. Нищо не знаехме, нито да
изравняваме валенции, нито правилно на български имената на химическите
елементи и т.н. Наложи се да спрем учебния процес за 1-2 седмици и да
направим бърз преговор на химията от 8 и 9 клас на български. Това може
би обяснява и факта, че от нашия випуск едва 2-3-ма записаха медицина,
където единият от изпитите за кандидатстване беше химия.
Елиът преподаваше английски
на 6-ти випуск. Много от девойките бяха влюбени в него и той обикновено
не пропускаше шанса да пофлиртува с някоя от тях. Даже с едно от
красивите момичета (от 6-ти випуск) много май се бяха сближили и тя взе
че забременя (на 15-16 години). Баща й беше голям партиен шеф в един от
родопските окръжни градове и тя тихомълком напусна гимназията. Елиът
също повече не се появи в гимназията.
Елиът, който както казах беше
шотландец, много се бъзикаше с един друг англичанин – мисля че се
казваше Керник, който също преподаваше английски на част от 6-ти випуск.
Елиът често вадеше някоя стотинка, държаше я в ръката си, после я
хвърляше в краката на Керник, като му казваше:“Взимай я, докато още е
топла!“. Подиграваше го, че бил голяма стипца и непрекъснато ламтящ за
пари.
Според съученици от 5-ти и 6-ти випуск, Елиът също не е бил
чист преподавател, подобно на Дейвид Браун. Той също обикаляше
непрекъснато из пловдивско и смолянско, в райони където имаше големи
военни поделения. Но това за нас тогава нямаше особено значение и ние му
се кефехме.
Вечеслав Тунев (известен още като Венци, Венката и Веню) от Пети випуск (1962-67), 2013 г.