Панса

Ресните на килима в пансиона и как ни наказаха

от Дора Йорданова, випуск 1979

Онова, което преживяхме в гимназията и в пансиона, ни направи приятели завинаги. Всички учители в нашата гимназия бяха личности и аз съм им дълбоко признателна за уроците, които са ми дали. Не само уроците от учебниците. По-важни бяха другите уроци. Затова им се покланям!
Годината е 1973. Ние сме подгответа и сме в пансиона на ул.“Весела”5. По 5 момичета в стая сме, нашата е номер 18 на втория етаж. Всички се редуваме да бъдем дежурни по стая, защото от хигиената, опънатите по леглата чаршафи и изпънатите ресни на килима се решава дали ще ползваме отпуска в сряда. Сутрин отваряме прозореца, за да се проветри, затваряме стаята, а после, когато отново я отварят за проверка, ресните на килима се разпиляват. Затова винаги оценката е: “18 стая – неоправени ресни на килима, няма да излизат в отпуска в сряда.”
Дона, едно от момичетата в стаята, предлага да отрежем ресните на килима и така да си решим проблема. Всички сме съгласни и когато идва нейният ред да дежури, тя хваща голямата ножица и ги отрязва. На следващия ден след училище ни събират в коридора и казват да започнем основно чистене с изтупване на килимите, защото ще има външна проверка. Закачаме килима на лоста до Родопския пансион, Дона взема метла да мете стаята и точно тогава влиза другарката Шотлекова, управител на пансиона:
- Момичета, разбрах, че сте си отрязали ресните на килима. Кой отряза ресните на килима?
Ние всички мълчим, а тя започва поименно :
- Валя, ти ли отряза ресните на килима?
- Не, другарко Шотлекова.
- Жулиета, ти ли отряза ресните на килима?
- Не, другарко Шотлекова.
- Дора, ти ли отряза ресните на килима?
- Не, другарко Шотлекова.
- Мариана, ти ли отряза ресните на килима?
- Не, другарко Шотлекова.
… и така всички отричаме, последно остава да попита Дона, а тя мете и не поглежда към нея….
- Дона, ти ли отряза ресните на килима?
Дона мълчи и мете.
- Дона, погледни ме в очите и ми кажи ти ли отряза ресните на килима.
Дона имаше едни големи влажни очи, поглежда я и виновно промълвява:
- Да, другарко Шотлекова, аз отрязах ресните на килима.


И Шотлекова започва една тирада…
След нея идва другарката Ганка Проданова, тя ни беше възпитателка в занималнята, и ни казва:
- Момичета, разбрах, че сте много разстроени заради килима и затова ви освобождавам от занималнята днес.
Всички тръгват към гимназията, а ние ликуваме!
Обаче минава съвсем малко време и пристига един съученик да ни каже, че другарката Шотлекова ни вика в кабинета си.
Отиваме там, подреждаме се пет момичета пред нея и се започва следният разговор:
- Момичета, разбрах от другарката Проданова, че сте отказали днес да ходите на занималня! Защо?
И тук ни спасява нашата Дона. Поглежда я с невинния си влажен поглед и казва:
- Другарко Шотлекова, ние сме толкова разстроени от това, че отрязахме ресните на килима….
Шотлекова е много доволна и заявява:
- Момичета, сега ще ви покажа колко добра и благородна е другарката Шотлекова. Няма да ви карам да купувате нов килим, а ще ви накарам да поправите стореното. Искам да обшиете с вълнен плат килима (което означава, че или трябва да занесем килима на специална шевна машина, или машината да внесем в пансиона). Сега кажете добра ли е другарката Шотлекова. Кажи Валя, добра ли е другарката Шотлекова.
- Да, другарката Шотлекова е добра.
- Кажи, Жулиета, добра ли е другарката Шотлекова.
- Да, другарката Шотлекова е добра.
- Кажи, Дора, добра ли е другарката Шотлекова.
- Да, другарката Шотлекова е добра.

…. И така всяка една подред. След което Шотлекова продължава:
- Кажете сега благородна ли е другарката Шотлекова. Кажи, Валя, благородна ли е другарката Шотлекова.
- Да, другарката Шотлекова е благородна.
- Кажи, Жулиета, благородна ли е другарката Шотлекова.
- Да, другарката Шотлекова е благородна.
- Кажи, Дора, благородна ли е другарката Шотлекова.
- Да, другарката Шотлекова е благородна.
- … и така една по една повтаряме …

Разказ, 2013 г.