В края на осми и през целия девети клас за нас (1963-64 г.), през нашата Гимназия преминаха за кратко много англичани. Тъй като вече и в Русе имаше английска гимназия, нуждата от преподаватели нарастваше. Било установено, че най-добре англичаните се аклиматизирали в Пловдив. Ето защо те оставаха при нас по 3-4 месеца, а някои и по половин година. Със сигурност си спомням за един от тях – мистър Клав. Той се появи при нас за кратко в девети клас. Клав беше най-възрастен от всички англичани, шишкав чичко с очила, панталоните му винаги висяха, макар че носеше тиранти (тогава не особено познати у нас). Демонстрираше ни т. нар. кралско произношение, на което говорел Чърчил в парламента. Наистина този език звучеше като музика, нещо близко до италианския, може би.
Вечеслав Тунев (известен още като Венци, Венката и Веню) от
Пети випуск (1962-67), 2013 г.