Сградата

Пловдив също беше много по-различен от сегашния. Тогава свършваше някъде до Кожарския завод. Под Небет тепе имаше къщички и малки кръчмички, където сервираха жабешки крачета, шерденчета и шкембе. Да не говорим за лабиринтите в Кючук Париж и Ухото….
Сградата на гимназията преди е била на Духовната семинария, което си личеше от високите дувари, на някои от които (в северната част) имаше зазидани стъкла, за да не могат да се прехвърлят от обитателите.
Ние, подготваците, бяхме настанени на предпоследния етаж на основното здание. Отоплението беше на въглища и дърва. Oт време на време ги качвахме до нашия етаж и до този на момичетата, които бяха на последния етаж. Глезотии като топла вода в умивалните нямаше; да не говорим, че тоалетните бяха като казармените.
Като става въпрос за топла вода, аз много рано започнах да брадясвам, и даже Илия Тенев (Люспата) ми беше измислил прякор Джеки Фрост. Така че почнах да се бръсна още на 15 г., а на момчетата им е ясно какво значи да се бръснеш със студена вода с ножчета „Нева”. Аз от много акъл взех един бръснач, останал още от дядо ми и се опитах няколко пъти да се бръсна с него. Но освен, че се изпорязах, нищо друго не се получи. Когато се прибрах за първата пролетна ваканция обръснат, баща ми ме оприличи на белено яйце.

Спомени от Лъчезар Сиртов, випуск 1965 г., Г клас, пансионен номер 245