Първите стъпки

За първите стъпки

от Елдора Асенова Божинова – Нешева, първата учителка в ПГ "Георги Кирков"

"Началото беше трудно. Първите ученици, щастливците, бяха само осемдесет, от които петдесет и седем девойки и двадесет и трима младежи, приети без конкурсен изпит. Настанени само в две помещения – едно за девойки и едно за младежи, всички бяха доволни и въпреки че понякога печките пушеха, че не достигаше достатъчно топлина във всички ъгли на стаята, нямаше протести, нямаше недоволства.
А какви деца бяха първите ученици! Ученолюбиви, трудолюбиви, дисциплинирани.
Не мога да кажа, че младият, ентусиазиран учителски колектив е бил на необходимата професионална висота и че уроците ни са били безупречни и изрядни в аудиовизуално отношение, но жаждата за знания на нашите питомци ни принуждаваше да търсим нови пътища, нови средства за обучение. А какви ли не методи не прилагахме – граматико-преводния метод, директния метод, аудиовизуалния метод, липецкия метод, програмирано обучение и други. Едва ли има училище с толкова богата методическа работа.
Цялата техническа база на училището се състоеше от един магнетофон „Смарагд” – поне двадесет килограма. Не ми тежеше да го мъкна от стая в стая, за да слушат учениците английска реч. Правихме синхронизирани записи и прожекции на диафилми с превод и запис на филмите от самите ученици.
Как може да се забравят английските вечери в тъй наречения „културен салон”. Нямаше сцена, нямаше столове. Публиката седеше на земята, за да се виждат актьорите в единия край на салона. И се изреждаха представления - пиеси, рецитали, концерти – всички на английски език, всички пиеси – написани от нас, преподавателите. Актьорите сами правеха костюмите. Е, вярно – „Сън в лятна нощ” беше цялата в синьо, но какво да се прави като пердетата и покривките в пансиона бяха сини. А храстите бяха донесени от тепето и розите бяха направени от хартия и прикрепени към тях. Моите ученици сами и с много труд направиха магарешката глава на Ботъм, а др. Стоев направи чудесно пиле от една зелка и три моркова. Просто не се различаваше от истинско.
А кукленият театър, който бичуваше недъзите на училището и пансиона, ръководен от Иванка Вълчанова и подготвителен В клас. Те бяха и инициаторите на комсомолското самообслужване. Боси, въоръжени с керемиди, децата търкаха подовете на класните стаи, за да станат жълти - толкова жълти, че да те е страх да стъпиш, за да не се изцапат, и после трябваше да се влиза само с терлици. И имаше съревнование за най-чиста стая, за най-жълт под.
Директорът, учителите, възпитателите – всички живеехме при еднакви условия с учениците – петте жени в една стая в пансиона в съседство със спалнята на младежите, а мъжете в … дирекцията.
Това беше началото, това беше нашето истинско вчера, изпълнено с възторжено ежедневие."

1988 г.