Петя Караколева

"Когато знаеш кое е най-златното злато, никак не е трудно да направиш хубавото още по-хубаво"

Петя Караколева завършва нашето училище в първия му випуск през 1963 г. Тя е родена на 28 май 1944 г. в град Хасково. Най-ранните й детски години преминават в Хасково и в Кърджали, където завършва начално и прогимназиално образование. През 1971 г. завършва английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Работи като преподавател и преводач в Кърджали, Перник и София.
През 1978 г.  печели конкурс на Радио София, където работи като редактор в Детска редакция. Член е на Съюза на българските писатели.     
На 35 години е пенсионирана по болест и до края на живота си пише своите книги. В Радио София осигурява с над 500 авторски предавания рубриките "Лека нощ, деца", "Добро утро, деца", "Ранобудно петленце", "Радиосписание "Светулка", "Друмник-сладкодумник", "Хайде да играем", "Радиотатко", "Голямото междучасие", "Зайченцето бяло", "Педя човек – лакът брада" и др. Извън тези рубрики тя създава и авторските сериали "Петьо, наречен Трошичката", "Крокодил–Автомобил", "Комбинат за истински услуги" и др.
С "Комбинат за истински услуги" (по-късно превърнал се в първия роман-приказка в съвременната българската литература "Най-златното злато") Комитетът за радио и телевизия се представя в Хелзинки, а "Крокодил-Автомобил" получава награда от Фестивала за детски радиопредавания в Токио.
Всяка нейна детска книга се превръща в авторски сериал, реализиран от артистите Слава Рачева, Славка Славова, Надя Топалова, Коста Карагеоргиев, Никола Анастасов, Константин Коцев, Борис Арабов, Асен Кисимов (Радиотатко), Видин Даскалов, Татяна Лолова и др. Музиката е дело на композиторите Борис Карадимчев, Димитър Вълчев, Петър Гюлеметов и др.
По "Сабята на щурчето", издадена на 7 езика, Петя Караколева създава моноспектакъл и куклена пиеса, а по поръчка на Киностудия "Бояна" - сценарий за анимационен филм.
По романа-приказка "Най-златното злато" са реализирани театрални постановки. Романът е включен в Препоръчителния списък за начален курс.
"Ох, Зъбчо" - сборник от приказки, песни, стихове, поеми и пиеса, се превръща в 4-сериен филм – "Лунчо от Луната", реализиран като комбинация от игрално кино  и  анимация, а песните са включени в учебните помагала по родинознание за 1-ви и 2-ри клас.
По радиопредаванията й "Балкантон" издава плочите "Вятърка" и "Приказка за Синята поляна". До 1991 г. излизат първата част от нейните "сезонни" приказки - "Коледни приказки", както и романите "Седем живи Марии", "Къщата сутрин" и "Свестен човек, ти казвам".
Приживе книгите й се издават в над 400 000-ен тираж. 
Умира на 26 декември 1997 г. 
Творческото й наследство за деца обхваща 3 романа-приказки; 64 приказки, самостоятелни или обединени в сборници; 7 поеми; 176 песни и стихотворения; 12 пиеси; 2 грамофонни плочи (една приказка и една пиеса); 4-сериен научно-художествен филм, 1 анимационен филм, 3 сценария; 2 учебни помагала.
За възрастни в архива се съхраняват 7 романа, 1 сборник разкази и новели, 6 стихосбирки, 1 пиеса и 1 посмъртно съставен сборник от нейни мисли за творчеството и сътворяването.
През 2004 година Съюзът на българските писатели и община Кърджали учредиха Национална награда за детска литература "Петя Караколева".
В сайтовете по-долу ще намерите снимки на Петя, нейни рисунки, както и още информация за нейния живот и творчество

  

Спомен за Петя Караколева

от Антон Кавалджиев, Първи випуск 1963 г.

Гимназията е дала и творци като Петя Караколева, която остава във духовния елит на нацията. За съжаление тя не е между живите, но остави едно оригинално литературно наследство за деца и възрастни. Ще си позволя да ви препоръчам да посетите нейния клип "Родопска тишина" чрез Google и ключови думи " Петя Караколева". Може да си го пуснете за почивка от напрегнатото и бездуховно ежедневие и да се насладите на красотата на българската природа, поезия и музика.
И тъй Петя е от А паралелка на първия випуск, може да се твърди, че нейният творчески път започва от нашата гимназия.Защо?
Учителката ни по българска литература, Веса Толева ни постави задача да напишем разказ по народната песен "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово". Разбира се, Петя направи най-хубавия разказ. След това възникна идеята разказът да се преработи в сценарий. С тази пиеса ние участвахме в прегледа на художествената самодейност между класовете.
На снимките (по-горе на тази страница) ролята на хубава Яна се изпълнява от Правда Желязкова, Балканджи Йово - Антон Кавалджиев, а турчина - Илия Тенев.